2 юни е един от най-заредените емоционално дни в нашия календар. 2 юни е повече от ден на почит. Това е денят на любовта към Родината. На смелостта и безсмъртието. На героите на България, отдали живота си за своя идеал – свободата.
Днес осмокласниците от ПГДС „Цар Иван Асен II“ – Хасково почетоха с поднасяне на цветя паметта на Христо Ботев и с минута мълчание отбелязаха 145 години от смъртта му. Ботев е едно от имената светини на нашия народ, талантлив поет, революционер и българин докрай! Ярка, запомняща се и противоречива личност, будеща страстни полемики. Така го характеризира и Вазов: „Ботев имаше лоша репутация. Всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го. Той правеше навред да говорят за него, повечето лошо. Той беше, както винаги, скитник безпомощен, бездомен и сиромах като Йова. Полицията го следеше. Богаташите го презираха. Младежите го отбягваха, но обичаха. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед“.
Пред величието на Ботев стоим смълчани! Не само заради саможертвата! Заради смелостта и привилегията „силно да любиш и мразиш“! Заради силата и свободата да извикаш „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!“. Ботев сля мисъл, дела и стих в едно свещено триединство. Това дава основание на Захарий Стоянов да твърди: „Хора като него, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството“.
Днес, на 2 юни, пред Ботевата вяра, Ботевата обич към България, Ботевата саможертва свеждаме глава, затаяваме дъх, слушаме воя на сирените. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем силата и смисъла на героизма.