Тема 2. Мрежова интерфейсна карта
Избор
на мрежова адаптерна карта
скорост
на предаване на данните
тип
на свободен разширителен слот
Инсталиране
и конфигуриране на мрежова карта
Конфигуриране
и използване на мрежова карта
Конфигуриране
в среда на Windows XP
Основен компонент, необходим за включването на един компютър
в мрежа това е мрежовата интерфейсна карта – NIC (Network
Interface Card). Нарича се още мрежова адаптерна карта.
Тя може да бъде самостоятелна платка (Фиг. 2-1), която се инсталира към свободен слот на дънната платка, или да бъде вградена в дънната платка на компютъра. При мрежи с кабелна преносна среда към външните конектори на адаптера се свързват мрежовите кабели (Фиг. 2-3), чрез които компютърът комуникира с останалите устройства в мрежата. Безжичните мрежови карти използват антена. (Фиг. 2-2)

Връзка RJ-45 –
мрежова адаптерна карта
Основните функции на мрежовата карта са свързани с:
· подготовка на данните за изпращане от компютъра към мрежата;
· управлението на потока от данни между компютъра и преносната среда;
· приемане на входящите данни.
Мрежовата карта осъществява преобразуване на паралелния сигнал от компютъра в серийна (последователна) форма, която се изпраща по мрежовия кабел. Цифровият сигнал се преобразува в електрически импулси, светлинни импулси или радиовълни, взависимост от преносната среда, която се използва. При получаване на сигнал от мрежата се извършва обратното преобразувание в цифров сигнал. Преобразуванието се осъществява от устройство, наречено трансийвър (transceiver) – приемо-предавателно устройство.
Всяка мрежова карта има уникален адрес наречен MAC (Media Access Control) адрес. Този адрес се записва от производителя в чипа на мрежовата карта[1]. Мрежовите адреси се определят от комитета IEEE.
MAC адресът се използва при изпращане на информация от един компютър към друг. Към данните, които мрежовата карта изпраща към мрежата се добавя и MAC адреса. По този адрес останалите устройства от мрежата различават данните от коя мрежова карта са изпратени и за коя са предназначени.
MAC адресът представлява 48 битово число. Представя се като 6 шестнадесетични числа разделени с тирета – например 00-aa-00-62-c6-09.
При избор на мрежова адаптерна карта трябва да се имат впредвид следното:
- мрежова архитектура;
- тип на преносната среда;
- скорост на предаване на данните;
- тип на свободен разширителен слот;
- операционна система.
Мрежовата карта трябва да работи с избраната мрежова
архитектура. Ако мрежовата архитектура е Token Ring, в съответната мрежа не
може да се използва Ethernet
мрежова карта. В момента се използва основно Ethernet архитектура.
Виж: Тема 8. Категоризиране на мрежите
според архитектурата
Мрежовата карта е различна за всеки различен вид преносна среда. При кабелна преносна среда конекторът на картата трябва да съвпада с конектора на кабела.
|
|
Мрежови карти с RJ-45 |
Безжични мрежови карти |
|
PCI |
|
|
|
USB |
|
|
|
Express Card |
|
|
Таблица 2-1. Мрежови карти според интерфейса и преносната среда
Всяка мрежова карта поддържа набор от скорости и начин на дуплексиране. При свързване на две карти те се „уговарят” (negotiate) за типа на мрежовата връзка (connection type) и скоростта на предаване. Например една 10Mbps мрежова карта няма да може да работи със 100Mbps хъб, но ще работи с 10/100Mps суич.

Фиг. 2-4. Настройване на мрежова карта – Windows XP
Дуплексиране е възможността да се предава информация едновременно в двете посоки. При полу-дуплекс (half duplex) мрежовата карта не може едновременно да приема и предава информация, а при пълен дуплекс (full duplex) това е възможно. Пълният дуплекс е възможен при използване на кабели с усукана двойка, тъй като се използват различни чифтове за приемане и за предаване на данни.
Повечето мрежови карти (с изключение на тези с USB интерфейс) се поставят на свободен слот на дънната платка на компютъра. Взависимост от това на какъв слот ще бъде поставена мрежовата карта, дали компютърът е настолен или преносим, се избира и мрежовата карта да бъде със съответния интерфейс. Съществуват следните разширителни шини:
|
ISA – 16 битов разширителен слот, черен цвят, не се използва; |
|
|
PCI – 32 битова архитектура, използвана в съвременните компютри. Поддържа Plug and Play устройства. Слотът е с бял цвят. |
|
|
PCMCIA – входно/изходна шина за мобилни компютри – работи с устройства с големината на кредитна карта (85.6 x 54.0 mm). Остарял интерфейс, заменя се от ExpressCard. |
|
|
ExpressCard – устройствата са с два размера – ExpressCard/34 (34 x 75 x 5 mm) и ExpressCard/54 (54 x 75 x 5 mm). Устройствата се свързват към PCI-Express (2.5Gbps) или към USB 2.0 (480Kbps). |
|
|
USB – Безжичните мрежови карти с USB интерфейс са предпочитани. |
Забележка
Почти всички
съвременни компютри притежават вградени мрежови карти т.е. компонентите на
мрежовата карта се намират на дънната платка. В този случай чипът на мрежовия
адаптер е пряко свързан към PCI шината.
При избор на мрежова карта трябва да се има впредвид и това дали производителят на мрежовата карта осигурява драйвери за съответната операционна система.
Ако липсва вградена мрежова карта е необходимо да се монтира картата на свободен слот на дънната платка на компютъра.
След монтиране на мрежовата карта следва етап на инсталиране на драйверите.
Всички съвременни мрежови карти поддържат спецификацията plug-and-play. Те не изискват допълнително конфигуриране. По-старите мрежови карти (с ISA интерфейс) изискват ръчно конфигуриране на използваните ресурси.
За мрежовата карта трябва да се установи следното:
- прекъсване;
- входно/изходен адрес;
- базов адрес от паметта;
Това става чрез превключватели (Фиг. 2-5), джъмпери (Фиг. 2-6) или програмно (Фиг. 2-7, Фиг. 2-9).

Конфигуриране на ISA мрежова карта чрез превключвател

Конфигуриране на ISA мрежова карта чрез джъмпер

Конфигуриране на ISA мрежова карта под MS DOS
Конфигуриране на прекъсването
(IRQ)
Линиите за заявки за прекъсване са вградени хардуерни линии, по които различните устройства в компютъра изпращат сигнал за услуга към процесора. Отделните линии са с различен приоритет.
Когато мрежовата карта изпрати заявка за прекъсване към компютъра, се генерира електронен сигнал към процесора. Всяко устройство трябва да използва различна линия за прекъсване, която се указва при конфигурирането на устройството. За мрежовите карти се препоръчва IRQ3 или IRQ5. В много от картите това е установено по подразбиране.
Конфигуриране на
входно-изходните портове
Базовият входно-изходен порт определя канала, по който ще се движи информацията между хардуера на компютъра (например мрежовата карта) и процесора. Портът се интерпретира от процесора като адрес. Номерата на портовете се задават като шестнадесетични числа. Всяко устройство трябва да има различен базов входно-изходен порт. За мрежовите карти могат да се използват портовете в следните диапазони:
- 300 до 30F
- 310 до 31F
Обикновено се използват фабрично зададените настройки.
Windows драйверите на мрежовите карти предлагат възможност за конфигуриране през свойствата на мрежовата карта.

Фиг. 2-8. Настройване на мрежова карта – Windows XP
Могат да се задават:
· вида на връзката (Connection type, Link Speed/Duplex Mode);
· мрежовия MAC адрес (Network Address),
· размер на буфера (Receive Buffer Size, Receive Buffers, Transmit Buffers),
· възможност за стартиране („събуждане”) на компютъра чрез мрежово събитие (WakeUp).
Използваните ресурси на Plug-and-play мрежовите карти (прекъсване, входно-изходен адрес) не могат да се променят.



Разширени настройки на мрежова карта – Windows XP
Виж още: IEEE 1394
1. Какво е предназначението на мрежовата карта?
2. Какво е MAC адрес?
3. Какво трябва да се има в предвид при избор на мрежова адаптерна карта?
4. На какъв разширителен слот може да бъде монтирана мрежовата карта?
5. През кой диалогов прозорец могат да се конфигурират настройките на мрежовата карта?