МИШКА
Мишката е изобретена през 1964г. от Дъглас Ингълбърт, който работи в Станфордския изследователски институт. По-късно през 1973 г. фирмата Xerox използва мишката в своята революционна компютърна система Alto. През 1979 г. няколко представители на фирмата Apple са поканени да видят Alto и софтуера, който управлява системата. След скъпата компютърна система Lisa, която използва мишка, през 1984 г. Apрle представят компютъра Macintosh , който придобива изключителна популярност с течение на времето. Macintosh, а след това Microsoft Windows и OS/2 продължиха да популяризират този интерфейс.
Мишката е входно устройство, което служи за бързо предвижване на курсора върху екрана. Има мишки с един, два или три бутона. За да може дадена програма да работи с мишка, е необходимо в нея да бъдат заложени специални инструкции за управление на мишката. В тези програми мишката служи като молив за чертане или четка за рисуване по екрана. Обикновено функциите, изпълнявани от мишката, са дублирани и могат да се изпълняват от клавиатурата, но в някои програми работата без мишка е невъзможна. Ето защо абсолютно всички съвременни компютри се доставят с мишка.
Мишките могат да се класифицират според четири основни различия: технологията, която използват, броя на бутоните, начина на свързване с компютъра и протоколът (или езикът), който използват за кодиране на изпращаната информация към компютъра.
Според технологията, която използват, мишките биват: механични, оптични и безжични.
При първия тип мишки механичната част представлява едно топче в долната част на мишката. Въртящото се топче има грапава структура и е направено от гумоподобен материал, който се захваща дори за гладки повърхности. Ако се разглоби мишката, като се завърти придържащия топчето пръстен и се извади топчето, ще се видят три колелца, които се задвижват от топчето при преместването й по някаква повърхност. Две от тези колелца биват наблюдавани по електронен път. Завъртайки се, те предават степента на това завъртане на компютъра. Двете колелца са перпендикулярни едно на друго, така че едното проследява движението по оста Х, а другото съответно по оста Y. Движението във всяко от четирите направления се оразмерява като стотни от инча и се предава на компютъра под формата на отделен сигнал за всяка отделна стъпка от движението. Третото колелце е просто колелце. При механичните мишки колелцата се замърсяват и затова трябва периодично да се почистват. Това става, като се освободи топчето и с парче плат, натопен в спирт се почистват колелцата. Мишката трябва да се почиства поне два пъти годишно.
Така изглежда една механична мишка отвътре |
Другият вид механизъм за определяне позицията на мишката се използва при така наречената оптична мишка. Технологията на съвременните оптични мишки е разработена от фирма Agilent Technologies в края на 1999 г. При нея няма движещи се части. С помощта на светодиод и система от фокусиращи лъча лещи, под мишката се осветява участък от повърхността. Отразената от повърхността светлина се събира от друга система от лещи и попада на приемния сензор – микросхема за обработка на изображенията. Този чип прави снимки на повърхността под мишката с висока честота (КHz) и ги обработва като сравнява получената картина с тази от преди няколко милисекунди. Ако двете изображения са идентични, то съответно няма движение на курсора, в противен случай той бива преместван на определено разстояние според отместването на мишката върху повърхността. Кабелът може да бъде с произволна дължина, но обикновено е дълъг 1,2-1,8 метра.
![]() |
![]() |
Принцип на оптичната мишка |
Вътрешността на една оптична мишка |
Разновидност на оптичната мишка е лазерната мишка. При нея, нормално използвания оптичен източник на светлина (червен светодиод) е заменен с лазер, като за целта естествено и оптичният сензор е подменен с нов, който да приема отразения от повърхността светлинен лъч. На практика светлината излъчвана от лазера дава възможност на оптичният сензор да приема по-детайлни изображения на т.нар. проблемни повърхности, които на практика са неуловими при осветяване със светодиод. Такива са гладките и еднообразни на вид повърхности, като например стъкло, гланцирани или боядисани плоскости, полирано или лакирано дърво, фотохартията и редица други материали, при които традиционните LED оптични мишки може да спрат да отчитат движение или то да става твърде накъсано. Или с други думи, лазерната технология е по-скоро да се осигури безпроблемна работа при използването на наистина почти всякаква повърхност, върху която се движи мишката, като естествено същевременно се увеличава и прецизността на отчитане на движението.
Мишките са налични и в безжичен дизайн, който използва или инфрачервени или радиочестотни приемопредаватели, които да заместят кабела. Приемникът се свързва към порта за мишка в системата, докато захранваната от батерия мишка съдържа предавател. При нормални условия на ползване батериите на тази мишка трябва да работят дълго време без никакви проблеми.
Интерфейс
По-старите мишки бяха съвместими със серийния порт. Мишките за сериен интерфейс се свързват към серийния порт (СОМ1-СОМ4) на компютърната система чрез 9-пинов конектор.
Софтуерните драйвъри, нужни за функционирането на мишката, осигуряват приоритет за нея, като генерират прекъсвания всеки път, когато код за ново движение на мишката премине през порта. Драйвърът след това предава засечения код на съответния софтуер, който управлява компютъра в момента.
В по-новите модели компютри има вградени портове за мишки. Най-разпространени са „bus mouse” интерфейсът на Microsoft и интерфейсът за PS/2 на IBM. Всички тези интерфейси използват миниатюрен DIN-конектор. Интерфейсът от тип PS/2 обикновено е интегриран на дънната платка. Този вид мишка, макар и по-скъп, е най-лесен за инсталиране.
Последните модели дънни платки имат вграден USB-порт, към който могат да се включат теоретично до 127 устройства, в това число и мишки. Сравнени с останалите интерфейси, USB-мишките имат следните преимущества:
Показалецът при използване на USB-мишка се движи много по-гладко, отколкото при използване на традиционните PS/2-мишки. Това е така, защото честотата, с която мишката съобщава своята позиция, е много по-голяма. Една типична PS/2-мишка съобщава състоянието си 60 пъти в секунда (60 Нz), докато една USB-мишка го прави 125 пъти в секунда (125 Нz).
Мишките с най-модерните възможности се проектират специално за USB-порта. USB-мишките и посочващи устройства подобно на всички останали USB-устройства, могат да се включват и изключват горещо. Това означава, че можете по всяко време на работа на вашата компютърна система да замените мишката с тракбол и обратно, без това да предизвика някакъв проблем. USB-мишките могат да се свържат към USB-хъб. Използването на USB-хъб прави свързването и откачването на вашата мишка много лесно, без да се налага да търсите USB-порта на задната част на компютъра си.
PS/2 или USB интерфейс за мишката
Тук има два лагера, всеки от които защитава единия от двата интерфейса като по-добър и по-подходящ за използване за връзка на мишката към компютъра. Факт е обаче, че при мобилните компютри от известно време насам не се вгражда PS/2 порт (понякога такъв има на докинг станция или порт репликатор, но отново не винаги). Причината е по-голямото удобство при използването на USB мишка, защото тя е hot-pluggable или с други думи може да бъде включена по всяко време при нужда и съответно изключена и отново включена, като компютъра си я засича и активира наново всеки път. Именно това е един от сериозните недостатъци на PS/2 интерфейса (водещ началото си още от ранните 80 години на миналия век), невъзможността да включите мишката след като сте пуснали компютъра и тя да бъде засечена, необходимо е да я свържете преди да включите системата. От друга страна при настолен компютър много рядко се налага да изключите мишката в движение, така че там това не е недостатък.
Продължаваме с това, че скоростта на трансфер при PS/2 е по-ниска, едва 40 килобита спрямо 12 мегабита или повече при USB интерфейса, което отново не е такъв проблем, тъй като в PS/2 порта се връзват само устройства нуждаещи се от прехвърляне на наистина малки обеми от данни. Консумацията не електроенергия от PS/2 порта е ограничена до 0,5 вата (5V x 100 mA), а при USB е до 2,5 вата (5V x 500 mA). Също така в един PS/2 порт може да се свърже само едно устройство, докато в USB може до 127 (с помощта на USB хъбове).
Друг важен момент е "честотата на опресняване" на данните от порта към който е свързана мишата, стандартно при PS/2 тя е 40 Hz за Windows 95/98 и 60 Hz за Windows XP, а при USB е 125 Hz, което си е доста повече. Естествено по софтуерен път и при двата интерфейса тази честота може да бъде ускорена съответно до 400 Hz за PS/2 и 1000 Hz за USB, макар не винаги хардуера на мишката да позволява задаване на максималните стойности. При това действие и използване на USB мишка обаче можете допълнително да натоварите процесора, тъй като обръщението към порта до 1000 пъти в секунда става с помощта на едно прекъсване, което обаче е общо за всички USB портове (а понякога и за други устройства). Този проблем липсва при устройствата свързани към PS/2 порта.



