МОНИТОРИ
Мониторите според устройството им и технологията на производство биват:
Монитор с електроннолъчева тръба - CRT Cathod Ray Tube
Всяко изображение на екрана (тест, рисунка, снимка, чертеж) се формира от малки елементи, наречени пиксели (pixel-picture element). Изображението може да бъде монохроматично (едноцветно) или цветно. При монохроматичното изображение някои от пикселите са светли точки, а други тъмни. Светлите точки най-често са бели, но могат да бъдат още жълти, зелени или сини. Понякога те могат да светят с различна интензивност, като по този начин се получават няколко полутона (8, 16, 256). Ако изображението е цветно, всеки пиксел има различен цят. Цветовете могат да бъдат от 2 до 2³² на брой. За да разберем как се получават пикселите върху екрана, ще се спрем на принципа на работа на електроннолъчевата тръба.
Електроннолъчевата тръба е стъклена колба, в единия край на която се намира катодът. Той съдържа една отоплителна нишка, подобна на тази на осветителните лампи, която се загрява с електрически ток. Отделената от нишката топлина загрява повърхността на катода, която е покрита с излъчващ електрони окисен слой, и по този начин предизвиква тяхното отделяне.
Електроните, излъчени от катода, се формират в лъч и се насочват с висока скорост към екрана на електронно-лъчевата тръба. Задната стена на екрана е покрита с тънък слой полупрозрачно вещество, наречено луминофор. Когато една точка от този слой бъде „бомбардирана” с електрони, тя светва за кратко време. Именно светенето на точки от екрана, бомбардирани от електронния лъч, създава желаното изображение. Излъчените от катода електрони се движат хаотично, а за да се получи смислено изображение, те трябва да се удрят в луминофорния слой точно на определени места и с определена сила.
Яркостта на точките, в които се насочва електронния лъч, зависи от броя на електроните в лъча и от тяхната скорост. Колкото повече са те и колкото по-силно се удрят в екрана, толкова по-ярко светят точките, в които това става. Електроните, откъснали се от катода, не биха стигнали далеч, ако по своя път срещнат въздушни молекули. Ето защо, за да им се осигури свободно движение в тръбата, е създаден необходимият вакуум
Управляващият електрод представлява цилиндър, обгръщащ катода, на който се подава отрицателно спрямо катода напрежение, което спира движението на излъчените от него електрони. Ако това отрицателно напрежение има голяма стойност, управляващият електрод отблъсква повечето електрони обратно към катода и пропуска само малка част от тях. Обратно, ако управляващият електрод не е много отрицателен, голяма част от електроните преминават през него и продължават по-нататък. По този начин, променяйки напрежението между управляващия електрод и катода, може да се променя броят на електроните, пропуснати към екрана, а следователно и яркостта на точката, в която те попадат.
Ускоряващият електрод представлява метален диск с отвор в центъра. На него се подава положително спрямо катода напрежение от порядъка на няколко стотици волта. Благодарение на това положително напрежение, електроните, пропуснати от управляващия електрод, се привличат с голяма сила, вследствие на което скоростта им рязко се увеличава.
След като преминат през отвора на ускоряващия електрод, електроните допълнително се ускоряват от фокусиращия електрод, на който също се подава положително спрямо катода напрежение. Електрическото поле между ускоряващия и фокусиращия електрод променя траекторията на електроните, като ги насочва към оста на електронно-лъчевата тръба, с което ги фокусира. По този начин те продължават пътя си към екрана във вид на много тесен лъч.
Електроннолъчевата тръба, която произвежда и формира електронния лъч се нарича електронна пушка или електронен прожектор. Електроните, „изстрелвани” от електронната пушка или имат висока скорост, която надвишава 60 000 км/сек. След удара си в екрана те трябва да се отведат извън електроннолъчевата тръба, защото в противен случай ще се натрупат в зоната на екрана и ще отблъскват идващите нови електрони. За целта вътрешната стена на електроннолъчевата тръба между фокусиращия електрод и екрана е покрита с проводящ графитен слой, наречен анод. На анода се подава положително спрямо катода напрежение с голяма стойност (над 10 000 V) и в резултат неговото поле привлича електроните, попаднали на екрана, след което ги отвежда към токоизточника.
Върху цокъла се намират изводите на всички електрически части на електроннолъчевата тръба, с изключение на анода. Тъй като към анода се подава много високо напрежение, е необходимо той да се отдели от другите електроди и затова неговият извод се намира на конусната част на тръбата.
Описаният дотук електронен лъч се насочва винаги в центъра на екрана. За да могат всички точки от екрана да бъдат осветявани, е необходимо електронният лъч да бъде отклоняван от това му стационарно положение. За тази цел в края на електронния прожектор се намира отклонителна система, състояща се от две двойки бобини. Чрез подаване на променливи напрежения към двете двойки бобини, електронният лъч се управлява да обхожда последователно всички точки от екрана. Първата двойка създава вертикално магнитно поле, а втората двойка – хоризонтално магнитно поле. Тези полета позволяват електронният лъч да обхожда екрана от горния ляв ъгъл до долния десен. Едно пълно обхождане на екрана се нарича кадър. След изчертаването на един кадър, лъчите се гасят и се връщат към горния ляв ъгъл, за да започнат изчертаването на следващия кадър. Екранът обикновено бива прерисуван, или опреснен, около 60-70 пъти в секунда.
Казано накратко, отклонителната система позволява трайно светене на всички точки от екрана, а електронната пушка определя колко да свети всяка една от тях. Това е достатъчно за получаването на трайно екранно изображение. Отклонителната система и електродите на електроннолъчевата тръба се управляват от електрически сигнали, подавани от видеоконтролера. Тези сигнали съставляват така наречения комплексен видеосигнал. Скоростта, с която електронният лъч обхожда екрана на монитора за една секунда се нарича кадрова скорост (или честота на опресняване - refresh rate). Обикновено кадровата скорост е от 70 до 100 Нz, тъй като човешкото око не може да възприема изображенията по-бързо. При кадрова скорост под 70 Hz трептенето започва да става видимо и това води до по-бързо изморяване на очите, а при продължителна работа и до главоболие, виене на свят и т.н.
Ако изображението е цветно, всеки пиксел на изображението се получава като комбинация от три съседни светещи точки, съответно с червен, зелен и син цвят, наречена триада. Получаването на цветно видеоизображение се основава на оптичния принцип, че всички цветове, включително и белият, се получават чрез смесване в определени съотношения на светлина с три основни цвят: червен (Red), зелен (Green) и син (Blue). Цветните монитори се наричат още RGB-монитори. Черното се получава при отсъствие на всякаква светлина, а бялото се получава при максимален интензитет и на трите основни цвята. Всеки един от трите основни цвята се получава при отсъствие на другата два. Комбинациите могат да бъдат безкрайно много, като при това далеч не всичките получени цветове имат свое име.
По външен вид и принцип на действие електроннолъчевата тръба за цветно изображение е подобна на тази за монохроматично изображение, но се различава по конструкцията си. В цветната електроннолъчева тръба екранът е покрит с точки от три различни по своя химически състав луминофори, които при попадане на електронния лъч върху тях светят съответно с червена, зелена и синя светлина. Освен това тръбата има три електронни пушки – по една за всеки от трите основни цвята. Отклонителната система на тези електроннолъчеви тръби и специални маски или решетки, поставени на пътя на електронните лъчи непосредствено преди луминофорния слой, позволяват трите електронни лъча да бъдат насочвани в съответните точки от всяка триада. Отворите в повечето маски са подредени в триъгълници, с изключение на кинескопите Trinitron, използвани от много производители на монитори. Отворите на маската на Trinitron са подредени успоредно вертикални ивици. Това осигурява по-висока яркост на изображението и по-високо качество на картината като цяло.
 |
 |
Обикновена маска |
Trinotron маска |
Мониторите се характеризират с големина на екрана, която се измерва в инчове - 14", 15", 17", 21". Разделителната способност определя броя пиксели на екрана и се измерва с точки на инч (dots per inch – dpi) по хоризонтала и вертикала. По-висока разделителна способност означава повече точки (пиксели) на екрана и съответно по-фино изображение. От ширината на точките, които мониторът може да представя, се определя параметърът стъпка между точките (dots pitch). Той се измерва в милиметри. Типични стойности са 0.28 mm или 0.26 mm. Мониторите могат да бъдат Interlaced (с презредово обхождане на екрана) или Non-Interlaced (с поредово обхождане). Вторият осигурява по-стабилна картина, без примигване, но е по-скъп. Други характеристики са намаленото излъчване – LR (Low Radiation) и възможността за адаптиране на монитора към различни разделителни способности и честоти на опресняване на видеоизображението – Multi-Sync.
Недостатъци:
- тежки са и заемат доста място
- изразходват голямо количество електроенергия — за 17-инчов монитор са нужни 150 W
- работят с високо напрежение, поради което излъчват рентгенови лъчи
- освен рентгенови лъчи, CRT излъчват високо и нискочестотните магнитни полета, които са доказано вредни за хората.
- технологията на сканиране, която те използват, прави трептенето на образа неизбежно, което води до напрежение в очите и умора.
- тяхната възприемчивост откъм електромагнитни полета ги прави уязвими във военни условия.
- специфичната им форма води до не толкова правилното изобразяване на прави линии около краищата на монитора.
Предимства:
- Луминофорите се използват от отдавна и са достатъчно усъвършенствувани, те предлагат отлична цветова наситеност при много малкия размер на частиците, който се изисква при мониторите с висока разделителна способност (резолюция).
- Фактът, че луминофорите излъчват светлина във всички посоки, означава, че екранът има видимост от 180 градуса. CRT мониторите могат да постигнат стойности на осветеността до 1000 cd/m².
- Те използват проста и зряла технология и могат да бъдат произвеждани по-евтино. Все още цената им е по-ниска в сравнение с алтернативните технологии.
Монитори с плосък екран
Недостатъци на CRT-мониторите са големият им размер, високата консумация на електричество и чупливостта. Когато възникне необходимостта човек да носи персоналния си компютър с него в колата, в самолета, в чантата или дори в джоба си, тези недостатъци на CRT-мониторите са основният проблем. Това доведе до създаването на плоските екрани, които могат да се вграждат в малоразмерните преносими компютри: Laptop, Notebook и Palmtop. В последните години тези екрани се използват и в настолните компютри. На днешния етап на развитие на технологиите три типа плоски екрани се произвеждат в промишлени мащаби:
- монитори с течни кристали – LCD;
- плазмени монитори PDP;
- монитори на основата на органични или полимерни светодиоди - OLED;
LCD (liguid Cristal Display – дисплей с течни кристали)
През последните години, технологията с течни кристали е най-разпространена за производство на дисплеи, както за настолни компютри, така и за Laptop, джобни компютри и мобилни телефони.
Течнокристалната технология е много по-стара, отколкото се предполага. Специалните свойства на течните кристали са били открити през 1888 г. от един австрийски ботаник – Фридрих Райницер. Изминали са 85 години, преди тези свойства да намерят търговско приложение. През 1973 г. японската фирма Sharp Electronics пуска първото в света изделие с течни кристали – електронен калкулатор с цифров дисплей.
Как работят LCD-дисплеите
Течните кристали са получили името си от факта, че техните молекули представляват кристали, обаче под формата на течност, а не на твърдо тяло. Принципът на действие на LCD-дисплеите се базира на ефекта на поляризирането на светлината, пропусната през течнокристално вещество в електромагнитно поле. Течният кристал, за разлика от обикновения няма подредена вътрешна структура. Молекулите в него са разположени хаотично и могат свободно да се движат. Пропуснатата през такъв кристал светлина не променя своята поляризация. Но под въздействието на външно електрическо поле, молекулите на течния кристал се нареждат в подредена структура. Светлината, пропусната през такава среда, придобива насочена поляризация.
Най-простият LCD-монитор се състои от две паралелно разположени стъклени пластини, от вътрешната страна на които са нанесени ленти прозрачни проводници. От едната страна те са хоризонтални, а от другата – вертикални. С подаването на напрежение на съответните двойки проводници може да се създаде потенциал във всяка точка на матрицата. Между стъклените пластини се намира течен кристал, в който при подаване на електрически потенциал става поляризирането на светлината. И така отпред е поляризиращият слой, а отзад – лампата за осветление. Това е целият LCD-сандвич.
По-новите технологии за производство на LCD-монитори използват следните основни характеристики на течните кристали:
- Първо, ако пропуснете електрически ток през слой от течни кристали, техните молекули ще се ориентират по отношение на положителния и отрицателния полюс на източника на ток.
- Второ, ако през тях не протича ток и ги поставите до ситно набраздена повърхност, молекулите им ще се стремят да се ориентират по дължината на фините бразди на тази повърхност.
- Трета характеристика допълва чудните свойства на течните кристали, които ги правят полезни: един слой от течни кристали действа като поляризатор на светлината (той не пропуска светлинните вълни, с изключение на тези, които са ориентирани в дадена посока). По-нататък, ако кристалите в даден слой се усучат, светлинните вълни ще последват това усукване и ще излязат от другия край на слоя с друга посока на поляризацията.
Тези три свойства, взети заедно, позволяват течните кристали да бъдат използвани като ключ, който може да спира или да пропуска светлината. Горната и долната стена на тази клетка са набраздени с фини канали, които карат съседните на тези канали молекули да се подреждат успоредно на тях. Браздите на горната и долната повърхност са взаимно перпендикулярни. Тъй като най-близките на стените молекули на течните кристали се стремят да застанат успоредно на каналите, те се усукват една спрямо друга. В резултат се получава спираловидно усукан слой от течни кристали, заедно с който се усуква и поляризираната светлина, преминаваща през този слой.
Ако през слоя течни кристали бъде пропуснат електрически ток, всички молекули ще се подредят по посока на тока, с което ще се премахне усукването на светлината. Следователно наличието или отсъствието на електрически ток може да определи дали светлината ще бъде блокирана или пропускана.
Светлината, излъчвана от флуоресцентния панел, разположен зад дисплея се разпространява на вълни, които трептят във всички посоки. Поляризиращият филтър, разположен пред светлинния панел, пропуска да преминат само светлинните вълни, които трептят хоризонтално.
В слой, изграден от клетки с течни кристали, графичният адаптер на компютъра прилага променлив електрически потенциал към някои от клетките. В клетките, към които е приложено напрежение, дългите, пръчковидни молекули, от които е изграден течният кристал, реагират на заряда, като се подреждат по посоката на ел. поле. Колкото по-високо е подаденото напрежение, толкова по-силно е влиянието му върху молекулите. При максималния за дисплея потенциал преминалата през кристала светлина вече не се завърта и изцяло се блокира от изходящия поляризационен филтър, т.е . при клетките, при които е приложен максимален потенциал, равнината на поляризация на светлината се завърта на 90º. Светлината, преминаваща през клетки, които са без заряд, остава непроменена. Клетките, към които е приложено по-ниско напрежение, завъртат плоскостта на поляризация под различен ъгъл между 0º и 90º в зависимост от приложения потенциал и преминава частично.
При цветните екрани светлината, излизаща от всяка клетка на течния кристал, преминава през цветни филтри – червени, сини и зелени, които са подредени плътно един до друг.
Понеже филтърът не е съвсем прецизен, част от светлинните вълни, които са преминали през клетки с частичен заряд и които следователно са били само частично усукани, преминават през втория филтър, а останалата част не могат да преминат.
Светлината, която не е била усукана изобщо при преминаването си през течните кристали, сега бива спряна изцяло. Полученият резултат се възприема от човешкото око като една единствена точка с определен цвят.
Как работи този дисплей? Не е възможно да се подават различни потенциали едновременно на всички точки от матрицата. Тук, както и при мониторите с електроннолъчева тръба, трябва да се сканират точките, т.е. отначало се подава потенциал на една точка, след това на друга, трета и така до 786432 (при разделителна способност 1024х768). След това целият цикъл се повтаря, като цветът на точката се запазва за известно време понеже кристалът притежава висока инертност, т.е. минава известно време преди да се върне в обичайното си състояние. Скоростта на промяна на цвета на точката на LCD-монитора се нарича скорост на реакция и в съвременните монитори се измерва с десетки милисекунди, а в старите монитори със стотици милисекунди. На подобни монитори не можеха да се играят 3D Action, симулатори и други динамични игри, защото изображението се размива върху екрана.
Течнокристални дисплеи с пасивни матрици
Първият тип течнокристални дисплеи с висока плътност на информацията, получили търговска жизнеспособност, бяха изготвени с помощта на технологията с пасивни матрици. Пасивните матрици са получили името си от простата им конструкция, която позволява течнокристалните клетки да бъдат включвани и изключвани.
Отделните течнокристални клетки са заключени между два набора от електроди. Електродите в долния слой са под прав ъгъл на тези от горния. В резултат на това активирането на един ред и една колона от тези електроди ще доведе до протичането на ток през точно определена клетка.
Изображението при пасивните матрици се формира в резултат на последователното активиране на един ред и една колона електроди – т.е. когато е избран даден ред, изборът на съответната колона включва конкретен пиксел в този ред. Тази конструкция е много проста и не води до съществено повишаване на цената на панела. Ако обаче през дадена клетка се пропуска прекалено силен ток, може да бъдат засегнати и съседните й клетки, което се изразява в появата на сенки. Ако пък токът бъде прекалено слаб, превключването се извършва твърде бавно, което води до намаляване на контраста и до загуба на детайли при движещи се изображения.
Течнокристални дисплеи с активни матрици
Подобно на панелите с пасивни матрици, течнокристалните дисплеи с активни матрици използват тънкослойни прозрачни електроди от индиев окис, формиращи редове и стълбове от вътрешната страна на горната и долната повърхност на дисплея. Разликата е в това, че токът се включва и изключва поотделно за всяка клетка с помощта на микроскопичен транзистор. Транзисторите са реализирани непосредствено върху подложката на панела с помощта на тънки слоеве. Оттук е произлязло и другото широкоразпространено название на тези дисплеи – течнокристални дисплеи с тънкослойни транзистори (TFT-Thin Film Transistor).
Транзисторите дават възможност за по-бързо превключване на клетките и имат по-бързи, отколкото при пасивните матрици схеми на сканиране. Също така при тях има по-малко взаимно електрическо влияние между съседните клетки. Може да се прилагат по-големи токове, с което се избягват сенките и ивиците и се постига по-висок контраст и по-рязко и ярко изображение както при цветните, така и при монохромните дисплеи.
Предимства и недостатъци - сравнение между CRT и LCD-мониторите:
За разлика от течнокристалните дисплеи електроннолъчевите тръби формират изображението с помощта на луминофори, нанесени по вътрешната стена на стъклена тръба със специална форма-кинескоп. Светлината, излъчвана от луминофора, се разпространява повече или по-малко във всички посоки. В резултат на това може да се види изображението от по-голям зрителен ъгъл с пренебрежимо малка загуба на яркост и чистота. При течнокристалните дисплеи се използва ярка светлина, която за да формира изображението, прониква през слоя течни кристали от задната страна. Излизащата от предната страна светлина е твърде силно насочена, което води до малък зрителен ъгъл. Наистина в последните години в тази област се наблюдава съществен прогрес и съвременните LCD-дисплеи вече притежават обзорен ъгъл от 90º-170º.
LCD-дисплеите имат още един недостатък – нисък контраст. Докато при най-добрите CRT-монитори този показател е 700:1, то при най-добрите LCD екрани той едва достига 500:1. Ниското ниво на контраста води до това, че тъмните цветове се предават като черни. За професионална работа с фотографии е много важно да се различават градациите на цветовете в тъмните участъци, което не може да се осигури от LCD-мониторите.
Течнокристалните монитори си имат и положителни качества. Основното, което трябва да се отбележи е, че те притежават малко ниво на електромагнитно излъчване. При CRT-мониторите , електромагнитното поле се създава предимно от мощните електромагнити на отклонителната система и пушката на електроннолъчевата тръба. В LCD-мониторите подобни мощни източници на излъчване няма. Оттук произлиза още едно тяхно предимство. Те не се влияят от външни електромагнитни полета. Ако до тях са поставени мощни говорители или клетъчен телефон, с изображението нищо няма да се получи. Консумацията на електрически ток е много по-ниска отколкото при CRT-мониторите.
Други важни достойнства на LCD-мониторите е идеалната геометрия без изкривявания и идеална фокусировка. Липсва и трептене. Още един плюс за LCD-мониторите, те имат малки размери. Тези фактори способстват за по-комфортната работа и по-малката умора за очите на потребителя.
В последните години характеристиките на LCD-мониторите значително се подобряват и продължават да се подобряват. Това е резултат от увеличеното търсене и инвестиции в този отрасъл.
Плазмени дисплеи – Plazma Display Panel (PDP)
Плазмената технология е поредната крачка в развитието и производството на монитори. Резултатът е по-богато и точно възпроизвеждане на цветовата гама на голям екран, който е с дебелина едва няколко сантиметра. Ъгълът на видимост на съвременните плазмени дисплеи е 160º, а това означава, че всеки зрител може да наблюдава картината на дисплея толкова ясно и отчетливо, колкото и седящият фронтално пред него. Яркостта на тези дисплеи е толкова висока, че осветлението на помещението не оказва никакво влияние. Дебелината на плазмения екран зависи от неговата големина, но обикновено не надвишава 15 сантиметра. Това позволява той да се закачи на стената, а някои производители предлагат и вграждане на дисплея в мебели. Повечето плазмени дисплеи имат диагонал на екрана 32, 42, 50 или 60 инча. Могат да се гледат от разстояние, което зависи само от желанието на зрителя, тъй като плазмените монитори възпроизвеждат картина с много високо качество и не създават вредни магнитни и електрически полета.
Първият прототип на плазмен дисплей бил изобретен през 1964 г. в САЩ в университета в Илинойс. Първите плазмени екрани били монохромни (оранжеви) и се изпозвали главно от потребители, които се нуждаели от големи екрани, като например Нюйркската фондова борса.
За основоположник на съвременната PDP-технология се счита компанията Fujitsu. Първите цветни плазмени екрани се появяват през 1989 г. и били с размер 20 инча.
Принципът на работа на PDP се свежда до управлението на студен разряд на йонизиран газ (ксенон или неон) – т.нар. студена плазма. Работните елементи (пикселите), които формират всяка отделна точка от изображението, са изградени от групи от по 3 подпиксела, всеки един от които отговаря на един от трите основни цвята (червен,зелен и син). Те са разположени в точката на пресичане на прозрачни управляващи хром-мед-хомови електроди, образуващи правоъгълна мрежа. Подпикселите от своя страна представляват отделна „микрокамера”, по стените на която е нанесено флуоресциращо вещество, което свети в съответния основен цвят.
Как става „запалването на пиксела? На двата ортогонално разположени един спрямо друг управляващи електроди, в пресечната точка на които се намира съответния пиксел, се подава високочестотно напрежение. Газът в „клетката” отдава по-голямата част от валентните си електроди и се превръща в плазма. Йоните и електроните в зависимост от фазата на управляващото напрежение се събират около електродите, разположени на срещуположните страни на камерата. При подаване на напрежение на сканиращия електрод произтича разряд и част от заредените йони отдават енергията си във вид на светлина в ултравиолетовия диапазон в зависимост от използвания газ. На свой ред флуоресцентното покритие, намиращо се в зоната на разряда, започва да излъчва светлина във видимия спектър, който се възприема от наблюдателя, а 97% от вредното за очите ултравиолетово излъчване се поглъща от стъклото. Яркостта на светене на луминофорите се определя от големината на управляващото напрежение.
Високата яркост (до 500 cd/m²) и контраст 400:1, наред с отсъствието на вредни излъчвания, са някои от най-съществените предимства на плазмените екрани. За сравнение яркостта при CRT-мониторите достига до 300 cd/m². Високата яркост на изображението се запазва по цялата повърхност на екрана. PDP са устойчиви на вибрации и електромагнитни полета, което позволява те да се използват и в промишлени условия.
OLED (Organic Light Emitting Diode)
Тази технология се основава на електролуминисцентните свойства на някои органични материали. Конструкцията на първите монитори е изградена от прозрачна подложка, покрита с много тънък слой от индиев оксид, играещ ролята на анод.
Непосредствено над него е нанесен първият органичен слой – ароматен диамид, върху него – основният светлоизлъчващ слой, а най-отгоре е светлоотразяващият катод, представляващ смес от магнезий и сребро с атомно съотношение 10:1. Дебелината на този сандвич е от порядъка на 300nm. При подаване на напрежение от 2.5 V основният слой започва да излъчва фотони, като потокът увеличава интензивността си с повишаване на напрежението. Усилването практически е линейно и позволява при напрежение 10 V да се получи яркост от 1000 cd/m². OLED технологията непрекъснато се усъвършенства, като се създават нови OLED материали и добавки, които усилват излъчването, използват се нови химични формули за основните слоеве. По своето развитие OLED-дисплеите напълно повтарят пътя, извървян от техните предшественици – LCD-мониторите. При тях също се използват пасивни и активни матрици. Пасивните матрици се използват при монитори от по-нисък клас и малък диагонал на екрана. При OLED-панелите с активни матрици, в пресечните точки на двумерната матрица са разположени OLED-диодите и управляващите ги транзистори. Управляващите транзистори „запалват” отделните клетки и поддържат ток с необходимата сила до подаването на следващата команда. Разликата е в това, че всеки OLED-диод се управлява с два, а не с един транзистор, както е при LCD-мониторите.
Видео сравнение на представянето на CRT, LCD и OLED технологиите за дисплеи може да видите на нашия медиа сървър (media.pgds.org -> media -> Периферни устройства) или в Yotube: