Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец?!

Васил Левски! Той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата и на дълбоката вяра в идеала. Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен. Единственото нещо, което Левски желае, е „най-ценното благо на земята“ – Свободата на поруганото отечество, на изстрадалия народ. А единствената благодарност, която ние можем и трябва да му дадем днес, 149 години след обесването му, е вечна памет в историята на народа и стремеж към достигането на завещаните ни от него идеали. Левски е не само национален герой – той е философия, пример, който никога не бива да се забравя!

Няма по-светла личност в нашата история, достойна за подражание. На неговото име се крепи националното ни самочувствие. Днес се прекланяме пред живота и делата му, преминали с мисъл за Родината и свободата, и сме убедени, че Апостола е жив, защото  „времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“.