Импликация
Често в говоримия език използваме твърдения, които най-общо записваме така: Ако......, то....”
Примери:
1. Ако си учите редовно уроците, то добрият успех ви е гарантиран.
2. Ако до неделя падне хубав сняг, то в неделя сигурно ще има много скиори по пистите на Витоша.
В тези примери се показва как от две съждения p и q може да се образува ново съждение, имащо вида: “Ако p, то q”. Съждение от този вид се нарича импликация.
Импликацията на две съждения е съставно съждение,
което се записва символично така:
и
може да се прочете още като: “от р следва
q”.
Импликацията има верностна стойност неистина само ако p е истина, а q е неистина. Във всички останали случаи верностната стойност на импликацията е истина.
Таблица с верностните стойности на импликация:
Импликацията може да се изрази чрез
основните логически операции посредством равенството
т.е импликацията
“ако р, то q”
е дизюнкция на
и
q. Равенството се проверява с помощта на
верностните таблици.
Например при p=1 и
q=0, от верностната таблица на импликацията
следва, че 
.
От верностната таблица на дизюнкцията, тъй като 
и
също
имаме 
.