Блокове, изграждащи блок-схемите:
1. Блокове за начало и край
![]()
Посочва начална или крайна точка
в блок-схема.
Тези два
блока са с овална форма и определят:
Блок за начало - мястото, от което започва изпълнението на алгоритъма. Такъв блок се среща еднократно в блок-схемата. В него не влизат стрелки и излиза една стрелка, показваща кой е следващият блок.

Блок за край - мястото, където се прекратява изпълнението на алгоритъма. Такива блокове могат да бъдат няколко в една блок-схема, като трябва да има поне един. От него не излиза стрелка, но може да влизат няколко.

2.
Блокове за
вход и изход
Посочват точка от блок-схема, в която се въвеждат данни или се извеждат резултати

В блокът за вход се описват входните данни и така формално се указва моментът, в който алгоритъмът получава входни данни.

Блокът за изход посочва момента на извеждането и извежданите междинни или крайни резултати

Произволен
брой стрелки влизат и точно една стрелка излиза от тези два блока. Алгоритъмът
изпълнява предписания вход или изход и продължава изпълнението с
блока,
който е посочен от излизащата стрелка.
3. Обработващ блок

Този блок
има форма на правоъгълник и в него се описват произволен брой безусловни
операции над обекти. Такива са например аритметичните операции и запазване на
получаваните резултати. Произволен брой стрелки влизат в този блок и точно една
стрелка излиза от него. Описаните операции се изпълняват и
работата
продължава с блока, посочен от излизащата стрелка.
Посочва
една или група от безусловни команди, с които се извършва някаква обработка.
Нарича се
безусловен блок или още
функционален блок.
Пример:

4.
Блок за
проверка на условие
(условен
блок)

В този блок се изписва произволна
съждителна формула. Той служи за разклоняване на процеса на изпълнение на
алгоритъма. Блокът има произволен брой входни стрелки и две изходни, означени с
не (0) и да (1). При достигане до този блок се извършва проверка на верността на
съждителната формула. Ако вярностната стойност е „лъжа", изпълнението продължава
с блока, към който сочи стрелката, надписана с „не". Ако вярностната стойност е
„истина", изпълнението продължава с блока, към който сочи стрелката, надписана с
„да".
Посочва точка от блок-схемата, в която трябва
да се избере една от две възможни алтернативи въз основа на няколко условия.
Нарича се условен блок.
Пример:

5. Подалгоритъм

Посочва се точка от блок-схемата,
в която се извършва обръщение към друг алгоритъм.
Пример:

6.
Свързващи блокове
(конектори)
Блок за връзка между три или повече други
блокове
а)
б)
![]()
За прегледност при правене на
блок-схемите се използват блокове с кръгла форма, в които се записват номера. За
всяко
n
може да има точно един
блок от вида, показан в а)
и точно един блок от вида, показан в б).
Използването на двойка такива блокове позволява да се разкъса прекалено дълга
стрелка или да се свържат блокове от различни страници на голяма схема.
Пример:

7. Посока (стрелки)

Стралката свързва два блока и показва
последователността на тяхното изпълнение